Мини Драйвър: Продуцентите на Hard Rain поискаха тя да отиде без сутиен, за да покаже зърната
Мини Драйвър наскоро разказа за трудностите, с които се е сблъскала по време на снимките на филма-катастрофа от 1998 г. Hard Rain. В откровено интервю номинираната за Оскар актриса твърди, че продуцентите са отказали да й позволят да носи необходимото предпазно облекло, което би я предпазило от тежките условия на снимачната площадка.
Hard Rain засне обширни сцени, включващи наводнения и проливни дъждове, като актьорският състав често работеше в над 20 милиона галона вода. Докато на останалата част от екипа бяха осигурени защитни неопренови костюми, Драйвър твърди, че продуцентите са й казали, че не може да носи такъв под костюма си, защото „искаха да видят зърната й“. Чувствайки се наказана за отблъскването, Драйвър каза, че се е борила през снимките, чувствайки се изолирана.
Дизайнерът на костюми Катлийн Деторо, въпреки че не си спомня някакво конкретно противоречие, потвърди пред Entertainment Weekly, че неопреновите костюми са били предоставени на всички актьори и екип. Деторо каза, че актьорите, включително Мини Драйвър, са имали възможността да носят защитни горнища, долнища и ботуши, както сметнат за добре.
Въздействието на изказването
Мини Драйвър твърди, че реакцията, с която се е сблъскала, когато е изразила притесненията си, е повлияла на преживяването й до края на снимките. „Спомням си, че беше като, момче, хората не биха говорили с мен на снимачната площадка. Бях толкова наказана за това“, каза тя. Инцидентът подчертава трудната позиция, в която могат да се окажат жените в Холивуд, когато възразяват срещу непрофесионално поведение или проблеми с безопасността на снимачната площадка. Дори днес да се чувстваш овластен да говориш без страх от отмъщение остава постоянно предизвикателство в индустрията.
За Мини Драйвър застъпничеството за себе си по време на снимките на Hard Rain дойде на лична цена. Но споделяйки историята си почти 25 години по-късно, смелостта й да излезе напред може да помогне на други жени да не бъдат изправени пред подобно малтретиране. Докато филмовите продукции за щастие се развиха в защитата на благополучието на актьорите, опитът на Драйвър е нещастно напомняне за това колко далеч индустрията все още трябва да стигне.
